Дозирам жадното от устните
и нервното, накацало по дланите,
прецеждам тишината от усмивките
и пухкавите облаци в мечтите си.
С ръка им правя знак – да ме изчакат,
да ги разбъркам със безсъние,
да ги гримирам с истини,
преди дъждът да ги превърне в пауза.
А дотогава…
Време е за стихове…
За да запомниш
как нежно галят…
И… да те газят.
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
anonimapokrifoff
Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...
mspasov29
Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...
daizy-crazy
Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
Благодаря ви, момичета и момчета!