Измълчани пожари
Измълчавам пожарите
в дъжд
и преливам понякога
в скута
на неозъзната,
но всъщност любов,
която в съня ми
безпътно се лута.
И вървя
ръка за ръка
със надеждата празна
за утре,
някъде
в дом без врата
мойта вяра се спъна...
и срина.
Любовта ми остана
за всичко.
От безмълвния крясък
до шепот,
в който с шепи
наливах си цветно
от вълшебство,
което напивах.
Затова избуявам
във огън
с този пламък,
взривен от мечти,
и догарям,
със капките сляла
небесата
във мойте очи...
© Евгения Тодорова Всички права запазени
