Животът ни препуска...

Поезия » Философска

1.8K 0 43

Животът ни препуска във галоп

и сякаш сме изпуснали юздите.

Изгубил се е нейде знакът "Стоп",

изчезнали са в пясъка следите...

И само сънищата ни в каданс

забавен някак странно ни люлеят...

Събужда ни денят с пореден шанс

разковничето мъдро да намерим.

Коментари

Johna (Галин Михалев)

Изключително много ми харесва поезията ти!
feia (Вилдан Сефер)

Съгласна съм, че съм велика, но никой не е пророк в собствения си град...
Момчето (Станил Христов)

Пак си си същата - велика !!!
Индиана (Криси)

Мъдростта...до нея някои не достигат, но при теб е в изобилие!
feia (Вилдан Сефер)

Родих се призори,
детството ми мина сутринта,
а около пладне
прекосявах вече младостта си.
И не че ме е страх,
че времето минава толкоз бързо.
Само малко ме тревожи мисълта,
че може би утре
ще съм
твърде стар,
за да направя всичко, което съм отлагал.

Хорхе Букай