9.06.2009 г., 8:23

Ела с последния трамвай - Надежда...

2.3K 1 52

 

 

  Ела с последния трамвай - Надежда...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Ела с последния трамвай – Надежда,

дори не приближавай до такси,

че много лъжат!... Всеки те подвежда,

отвори ли се дума за пари...

 

 

 

А във трамвая гратис се пътува,

стотинки ако нямаш за билет,

и всеки стария транспорт го псува,

но гледа да се качи по-напред!...

 

 

 

И контрольорите – човечни даже

ще се случат!... Да те разберат...

Накрая може и да се окаже,

че заедно мечтите ви гнездят!...

 

 

 

Ела с трамвая!... Може би си струва...

Макар и пренаселен от тълпи,

не всеки знае закъде пътува!...

Но ти на спирката „Любов” слезни...

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Къде е тази жадувана спирка?...
  • Да... Твоят трамвай определено е различен
    Че на туй отгоре е и "последият". Затова явно се тъпча безНадеждно по разни безименни трамваи...
    До скоро, надявам се
  • Чудесен стих! А преходът от комичното, през усмихнато-замисленото, до наситения с емоция повик - фантастичен!
  • Оригинална идея, чудесен стих, а краят те кара да се усмихнеш.
    Поздрави!
  • Прекрасна е творбата ти - не бях я чела!
    Благодаря за поздрава!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...