... (смехо)творно, (не)поетично клише
Стига рими, любов, стига вече поезия,
оголях като пушка от много вълнения.
Гледам джоба си шоково как изтъня,
(по)етично животът, (без пари) обедня...
Колко рими изписах, стихоТВОРЕНИЯ,
колко нощи (без)сънни и уединение,
на пазара кебапчета ако редя,
ще изкарам не рими, а пари и храна...
... безпарично битът ни богат е с мечти,
щото гладен мечтаеш за утрешни дни,
а пък кой ли желае да живее за утре -
бързо времето бяга и животът ни "вътри"...
Затова ще продавам дори на сергия
и на чужди езици ще въртя търговия,
даже рими ще пея, когато в дима
(смехо)творно кюфтета ще редя и пека...
К'во да пра'иш!? Животът е (не)поетичен.
Криза, братче! Светът стана вече безХИЧен!
... поетесите бяха по татово време
по-обути и сити (и не на колене...)
... грозно пачките в джоба шумят и се кискат,
да си дърпат косите със римите искат,
няма прошка и тук - пак стълкновение
и отново във рими... изля се проЗРЕНИЕ...
Няма как да избягам от тези куплети,
(поетеса с кебапчета и със брикети)
стана приказен кризисен натурализъм,
(не)поетичен, (не)реализъм...
п.с. ... (не)клиширан, поетически СПАдддд, изстрелял
не(стихо)творен, (без)димен ЗАРЯд-д-д-д-д..
© Нели Господинова Всички права запазени
