Добре дошли в Откровения!
социална мрежа за авторско творчество
"Откровения" е най-голямата платформа за лично творчество с авторски произведения в различни категории
като поезия, проза, преводи, фотография,
музика, изобразително
и приложно изкуство.
Публикувайте своите произведения: Споделете откровенията си, претворете чувствата си в ноти, от
емоцията създайте мелодия, облечете думите си в стих или разказ. Изкажете позиция под формата на статия или есе.
Обрисувайте настроението си в картина или покажете красивите мигове във фотоси.
Бъдете себе си, бъдете откровени!
Онлайн:
114 843
18 641
388 541
2 113 594
Предизвикателства
| Времепространство | Поезия | 10 |
| Щом децата са злояди, нека хапват шоколади! | Поезия | 6 |
| За всеки повод подарък от сърце | Приложни Изкуства | 4 |
| Хлябът - сила за живот | Проза | 8 |
| Национално-освободителни борби | Проза | 0 |
Скорошни победители:
| Подарък за нея (Пролетта и Жената) | Приложни Изкуства | 12 |
| В заскреженото небе (Замръзналото кралство) | Поезия | 5 |
| Научих се (Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите) | Поезия | 24 |
| Трите меченца (За героите любими от анимационни филми!) | Поезия | 9 |
| А публиката? На крака ще бъде... (Какво се крие зад маската, която хората слагат) | Поезия | 23 |
Предложения
когато вече няма да ме има.
И прогони далече тази мисъл,
не я допускай в пек и в люта зима!
Ще идвам някога - ветрец напролет, ...
В малката й къщурка беше тихо и спокойно. Защото скоро мъж не беше влизал вътре. Иначе… Иначе го чакаше съдбата на последния. ПоследнияТ мъж в живота й, а не последният на света, както със съжаление си мислеше тя, хвърляйки по някой поглед към стената.
Т ...
------------------------------------------
Мъничка звезда блести.
Как се чудя, що си ти!
Извисена над света ...
Аранжимент , микс и мастеринг: Бойко Иванов / ме6 /
Със гост акодеонист : Исус Ангелов
Това е лебедовата песен на Тодор Трайчев , по негови думи . Ама не е познал. Очаквам още песни от него и да ни е жив и здрав. Чест е за мен , че работихме заедно и напра ...
с надеждата, че пак ще оживея.
Кадеше времето прашеца си тъй тих
и в тишината му от страх немеех.
Той стелеше се неподкупен - сив, ...
Не мога да се скрия. Не и днес.
(Самотна съм и малко ми се плаче.)
Животът ми е мръсен, черен пес.
Веригите си хапе късно в здрача ...
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
