17.06.2009 г., 15:40

Песен за Бургас

1.6K 0 15

Този град не е малък,

              нито голям.

Десетки са като него.

Но е единственият приласкал

бреговете ми

              в слънчев хамак.

За него са писани много

и песни, и стихове, и поеми,

но не по тях града си познавам,

а по хората –

              удивително племе.

Като всички живеят във грижи,

но в походката им

              вълни се люлеят,

рисуват, творят, пишат и пеят

и открито в очите се гледат.

По тези хора градът се познава –

приветливата бургаска порода.

И когато за тях се затъжа

в птица винаги се превръщам.

Между впрочем,

              на ухо да ви кажа,

между нас стои само птичи полет.

 

 

 

МУЗИКА>>>

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бленувам по Бургас!Детството ми,аромата му на поезия...Браво!
  • Красив град и душевно богати хора като теб!И аз немога да му отстоя и прескачам всяко лято.
  • Веси, много ти личи бургаското оперение, но аз така повече те харесвам
  • Точно така, Веси!
    Приветливи хора живеят в Бургас!
    Затова и аз толкова го обичам!
  • Бургаски прегръдки за всички приятели!)))

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...