18.06.2009 г., 11:12

Инструкция за писане на стихове

7.9K 0 24

Забравили своето „вчера“, 
с прекършени стари крила, 
гуру-поети премерват 
всеки мой издих сега: 

„Шаблонна си, 
пишеш типажно, 
чалга от тебе струи... 
В комерса ти се израждаш, 
правиш идейни бели! “ 
Тихо мърморят и махат 
с възлести пръсти към мен, 
мозъка бавно ми лочат, 
изсмукват ме, 
вкарват ме в плен 
на своите размити представи, 
как пише се точно, в канон - 
гуру-поетите стари 
правят от мене закон! 
... И аз разкаяно хлипам, 
протягам за милост ръце, 
прося послушно пощада, 
премесвам свойто сърце. 
Намествам го грубо отдясно, 
изплаквам го в девет води, 
курдисвам го, да е наясно - 
абсурд е така да греши! 
Да се опитва да спори - 
грях е, щом не разбира, 
и кат' бездарен актьор
ще чака да му суфлират! 

 


-----------------------------
Нямам претенции  да наставлявам никого.

Това смешно намигване е посветено на mihri61, с надеждата, че не се побирам само в чалга-типаж! ;)

© Дениса Деливерска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Поезията не е като строежът на къща.Тя няма строги условия а трябва да издава уникалността на душата, всеки си има характерен начин на писане.Не можеш да кажеш, че някой не пише поезия само защото пише различно, освен това стиховете трябва да докосват И авторите да не си подражават И да копират стил- един стих колкото И да е съвършен откъм поетични съображения той може да не докосва И да е блудкав.
    Така, че ако всички пишат като Евтим Евтимов или Дамян Дамянов да речем, каруцата на поезията затъва в блато.Трябва да има новатори!Поздрави
  • Една рецепта от мен: вземай по една лъжичка "Майната му" 3 път на ден и ще си добре! А на когото не му харесва - да не чете и да не те вкарва в собствените си "дрехи"! (по принцип де, не визирам никого)
    За всеки влак си има пътници! Нали?
  • Ехе, къде ме върна... Това беше закачка към Михри

  • Никога не можеш да кажеш на някого как точно да пише...
    То си идва отвътре... или не идва...

    Напълно съм съгласен с теб!
    Така че - върни сърцето си на мястото му... от ляво..
    Поздрави!
  • На мен изобщо не ми звучиш шаблонно, даже напротив!
    Аз, лично, на размахващите ми пръсти отдавна съм спряла да обръщам внимание и да се съобразявам с мненията им. Успех!

Избор на редактора

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...