18.06.2009 г., 15:46

Раздавач на Надежда...

7K 2 70

 

 

 

 

     Раздавач на Надежда

 

 

 

                          по Дж.Родари...(но не съвсем...)

 

 

 

     Продавач на надежда

 

 

 

Ако можех да имам едно

магазинче със две полички,

бих продавал...познайте какво?

- Надежда! Надежда за всички.

 

'Купете! С отстъпка за вас!

Всеки трябва надежда да има!'

И на всеки бих давал аз,

колкото трябва за трима.

 

А на тоз, който няма пари

и само отвънка поглежда,

бих му дал, без да плаща дори,

всичката своя надежда.

 

          Дж. Родари

 

 

 

Не бих могъл Надежда да продам,

дори да имах „МОЛ” на сто етажа.

Най–святото!... Потънал бих от срам,

ако го видя и на щанд в гаража...

 

 

Не бих продал на богаташ дори

Надеждата!... Във стихове възпята!...

От ранина, след първите петли,

на всеки бих раздавал по Земята!...

 

 

Че тя не струва пукната пара,

защото даром с шепи съм отгребвал!...

По-скъпа е от всичко на Света,

едва накрая бих я с мен погребал!...

 

 

Последната! – остава си за мен...

Най–крехката!... Укрила се в душата!

Надеждата, че в утрешния ден

отново ще раздавам Светлината!...

 

 

 

 

 

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно, прекрасно!!!
    Да, надминал си Джани Родари!!!
    Раздаваш Светлина, посаряваш надежда...
    Докоснат си!!!

    ПП пак съм тук, наобикалям те... но къде са коментарите ми от тогава...
    Важното е, че ти си тук с Поезията си!
  • Надминал си Джани Родари!!!
  • Ами.....какво да кажа....ти всичко си казал! Надеждата и Светлината-това е!! Поздрав за хубавия стих,Агоп!
  • ++++++++Поздрав сърдечен!
  • !!!*

Избор на редактора

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...