20.05.2006 г., 22:37

* * *

1.5K 0 10

х х х

Различна съм от другите поети -
не романтично-галещо е словото ми,
не става за пиано и рефрен.
По-скоро бъзодействаща отрова.

Не мога всичко в стих да въплътя
и често листът бял пред мен осъмва.
Драматургично мисля и в съня си
и не китари - шпаги в мен прозвънват.

Не съм родена за перо в ръката
и не чета пред публика поемите си.
Горещи въглени гася в душата си,
когато към писалката посегна.

Но не четете стиховете ми - такава съм.
И те са като мене прозаични.
И само някой луд, до болка сам
ще ги открие и ще ме обикне.

© Анелия Шишкова Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 23 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...