20.05.2006 г., 22:37

* * *

1.3K 0 10

х х х

Различна съм от другите поети -
не романтично-галещо е словото ми,
не става за пиано и рефрен.
По-скоро бъзодействаща отрова.

Не мога всичко в стих да въплътя
и често листът бял пред мен осъмва.
Драматургично мисля и в съня си
и не китари - шпаги в мен прозвънват.

Не съм родена за перо в ръката
и не чета пред публика поемите си.
Горещи въглени гася в душата си,
когато към писалката посегна.

Но не четете стиховете ми - такава съм.
И те са като мене прозаични.
И само някой луд, до болка сам
ще ги открие и ще ме обикне.

© Анелия Шишкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...