20.05.2006 г., 22:37

* * *

1.4K 0 10

х х х

Различна съм от другите поети -
не романтично-галещо е словото ми,
не става за пиано и рефрен.
По-скоро бъзодействаща отрова.

Не мога всичко в стих да въплътя
и често листът бял пред мен осъмва.
Драматургично мисля и в съня си
и не китари - шпаги в мен прозвънват.

Не съм родена за перо в ръката
и не чета пред публика поемите си.
Горещи въглени гася в душата си,
когато към писалката посегна.

Но не четете стиховете ми - такава съм.
И те са като мене прозаични.
И само някой луд, до болка сам
ще ги открие и ще ме обикне.

© Анелия Шишкова Всички права запазени

Активен конкурс: Повярвай в магията остават 2 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...