24.06.2009 г., 0:06  

Мълчана вода

5.0 (16)
1.5K 0 26

На разсъмване,

точно когато

нощта изтича от вените ми

и плахо прибягва

петльово кукуригане

между кукурузите,

когато с лисича опашка

слънцето ме облизва

и подпалва огън в зениците,

над мълчана вода гадая

и еньов венец за здраве вия –

седемдесет и седем и половина

билки заричам.

Лунен цвят

в дланите си натривам

и поливам с росата

от очите прокапала –

за щастие ги наричам.

И нощта се свлича,

по-бяла от моминска риза.

Прокудена и гола,

самотата

през девет баира отпращам.

Събирам камъните на бреговете

и море ограждам щастливо.

С мълчана вода орисвам...

 

Весела ЙОСИФОВА

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 22 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...