23.05.2006 г., 16:27

Нов гений

1.2K 0 1
Нов Гений

Погледни братята си в калта
Очевидно е ,че са сами
Хайде подай им ръка
Осмели се и ги погледни

Лъжлива дума кажи
Излъжи
Накарай ги да повярват
Че животът не е низ от лъжи
Давай
Излъжи ги в очите

Признай грешките си и прости
Осмисли
Не виждам как
Да не те е страх
Но се вгледай в тях
И мълчи

Напиши си писмото и го прати
С надеждата да го прочета
Поне една свясна дума кажи
Обръщай листа
И пиши наново за мечтите

Стисни на смелия ръката
Пожелай му късмет
Покани го при теб
И преосмисли си душата
Защото тя е самотна
Осъзнай си вината

Бори се с всичко ,с което можеш
Избери си генерал и битка
Децата ти са воини
И тях ги никой не пита

Повярвай ми ,братко ,истината
Повярвай в думите ми
Каквото и да става само помисли
И си признай ,че е така
Дори, когато си сам през ноща
И от очите ти напират сълзите

Братко мой
За живот готов си
Щом през всичко си минал
Но за да минеш през всичко
Вече трябва да си загинал

...

Нов гений се ражда
Тук , от твоя ум
Без светлини и аплаузи
Без много шум
Готов нов живот да живее
О, братко повярвай ми
Където и да си
Не ще потънеш в забрава
Нов гений си ти
Това го съдбата решава

© Христо Андонов Всички права запазени

Активен конкурс: Симфония от ухания остават 17 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...