8.07.2009 г., 6:43

Докосване

1.3K 0 37

 

 

Вълна съм аз, а ти - брегът.

За малко плиснах се във тебе

и тръгнах си по своя път,

безмълвно слях се със морето...

 

 

Поиска да ме задържиш,

но, влюбен в бури краткотрайни,

плени и другите вълни -

магнит от страст и тъмни тайни...

 

 

Решиш ли да се потопиш,

раздиран от безброй въпроси,

понякога с копнеж лъчист

и дъх солен ще те докосвам...

 

 

 

                     

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това синьо, дълбоко колкото морето. Приятно за четене както винаги!
  • Нещастен бряг..Посял страстта си към вълните и пожънал бури..
  • красиво и нежно докосване...
    с обич, Вилдан...липсваше ми...
  • Вълни - бол, брегът - един!
    Феята това лято ще види морето през крив макарон, но за компенсация то ще присъства в стиховете й!
  • Ето какво става, когато феите се фейнат в морето...
    Брегът остава ошашавен... и всички ние на него...

    Леко, като полъх... и силно, като буря...
    Приказка!!!
    Прегръдка, Вилдан!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...