25.07.2009 г., 0:16

Победител

1.3K 0 6

"Победител"

 

 

... Ето го и неговият номер. Опитвала съм се да го смачкам, да го забравя, да го изтрия - напразно... Никога няма да го набера. Цифрите бодат очите, спират дъха, безумни в безсмислието си, жалки в безпомощността си, жестоки в същината си. Набирала съм го по двайсет пъти на ден, крещяла съм, смяла съм се, тряскала съм слушалката, а сетне отново и отново съм въртяла... Тези цифри са кодът на душата ми. Достатъчно е да си ги спомня и - като сейф в швейцарска банка - сърцето щедро се разтваря, готово да предложи цялото злато на света... Най си мой, когато се сънувам. А после те ревнувам от кафето. Обичаше ли ме поне за малко? Аз пък всичко твое обичах. И пролетите ти обичах, дори когато казваше, че са зими. И косата ти обичах, и очите ти обичах, и дъха ти обичах... Щастлив ли си най-после - далеч от мен? Победителите не ги съдят, победителю мой. Един ден и ти ще си намериш майстора... E, хайде, успех...

© Боряна Иванова Всички права запазени

Активен конкурс: Да превърнем поезията в проза остават 14 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

  • Много ви благодаря
  • Невероятно е.Колко много чувство има в него. За миг си представих цялата картинка
  • Много истинско!
    Поздрави!
  • силно.много силно.
  • Ех, защо ли трябва и аз да се присъединя към мнението на Илияна - познато...
    Иначе много ми хареса написаното. Някак кратко, ясно и истинско! :]
    Продължавай да пишеш! Бих чела с удоволствие.

Избор на редактора

Как намразих мравките

batchvarov

Три работи винаги са ме ужасявали в живота - топлата бира, недопечената пържола и резултатите на нац...

Размисли след секс

Kalisi

Днес Калина ми каза: Онзи момент, в който се събуждаш след секс и мислиш за него. Не за този до теб....

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Ретроспективно

ГаляБорисова

Здравей Ник, Годината е 2019-та. Жива съм. Така започва и една песен на Кристиан: „Здравей, татко! Г...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Бъдни вечер

marco777

Милосърдието не е да обясняваш на другите колко важно е да вършат добро, а самият ти да го правиш в ...