Парченце от душата на Живота
Парченце от душата на Живота
Ако ти дам парченце от дъгата,
поръсено с капчици роса...
Ще ми дадеш ли ти лекарство за душата,
която да лекува самота?
Ако ти дам парченце от небето,
поръсено със сребърни цветя...
Ще ми дадеш ли ти билка за сърцето,
което да помага в Любовта?
Ако ти дам парченце от Луната,
поръсено с блещукащи звезди...
Ще ми дадеш ли красотата на светлината,
която да спасява от беди?
Ако ти дам на Огъня искрата,
обвита в златна топлина...
Ще ми сбъднеш ли ти мечтата
в света да властва Доброта?
Ако ти дам и своята Вяра,
поръсена с чисти намерения...
Ще ми дадеш ли чудната дарба
да лекувам огорчения?
Накрая ще ти кажа своето име.
Ще го прошепна тихо в нощта.
Сърце, стига ти рида...
пръскаш се полека,
че без сърце човек ли е човека?
С мен тупти... с мен остани...
© Нели Христова Всички права запазени
