5.08.2009 г., 15:40

Парченце от душата на Живота

5.1K 0 4

Парченце от душата на Живота

 

 

Ако ти дам парченце от дъгата,

поръсено с капчици роса...

Ще ми дадеш ли ти лекарство за душата,

която да лекува самота?

 

Ако ти дам парченце от небето,

поръсено със сребърни цветя...

Ще ми дадеш ли ти билка за сърцето,

което да помага в Любовта?

 

Ако ти дам парченце от Луната,

поръсено с блещукащи звезди...

Ще ми дадеш ли красотата на светлината,

която да спасява от беди?

 

Ако ти дам на Огъня искрата,

обвита в златна топлина...

Ще ми сбъднеш ли ти мечтата

в света да властва Доброта?

 

Ако ти дам и своята Вяра,

поръсена с чисти намерения...

Ще ми дадеш ли чудната дарба

да лекувам огорчения?

 

Накрая ще ти кажа своето име.

Ще го прошепна тихо в нощта.

Сърце, стига ти рида...

пръскаш се полека,

че без сърце човек ли е човека?

С мен тупти... с мен остани...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • КРАСИВА СИ! БОЖЕСТВЕНА И НЕЖНА
    ПО НЕЖНА И ОТ ЦВЕТЕ СИ ДОРИ
    ИЗЛЪЧВАШ БЛЯН И ВЕДРОСТ БЕЗМЕТЕЖНА
    НА СЛЪНЦЕТО ДРУГАР СИ ТИ!

    БОГИНЬО МОЯ, ГЛАВА ПРЕД ТЕБЕ СВЕЖДАМ,
    АЗ РОБ ЩЕ БЪДА ТВОЙ ВОВЕКИ,
    ЗА МЕНЕ ТИ СИ ЩАСТИЕ НЕЗЕМНО,
    А АЗ СЪМ ТВОЯТ ВЕРЕН ПАЖ!

    galime
  • Чудесен стих, Нели!
    Поздравления!
  • Браво!!!
    Пишеш силно и мъдро!!!
  • Давай, колкото можеш...Без да мислиш дали ще ти дадат.
    Хубаво!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...