В нозете ти бях, татко...

Коментари

• 

  LYCKI (Росица Петрова)

  Съболезнования,мила!
  Животът не жали никого. Нека до твоя стих,застане и този за моя баща!
  
  Тебе тъй те стопи болестта,
  че приличаш на вейчица слаба.
  В двете сини очи-езера
  и надеждата вече я няма.
  
  И търкулва се тежка сълза
  като камък в бездънната яма.
  Твойте малки-големи деца
  към небето крещят за пощада.
  
  Но пощада не идва. Защо?
  Ний по Господ ли хвърлихме камък
  та занича зад черния свод
  на Косача злокобния блясък?
  
  Тя превита под тежкия кръст
  пада, става и пак продължава,
  а духът й смалил своя ръст,
  сила черпи от где ли, не зная.
  
  Майко моя, о татко любим
  днес животът без жал ни разделя.
  По пътека от тръни вървим
  в тази наша последна неделя.
  
  А тръбата тръби...Ето пак.
  Ти живя на земята тъй кратко.
  Хлопа тежка, злавеща врата....
  
  Въздух...Моля ви! Въздух за татко..!

  2009-09-06T01:24:04+03:00
• 

  yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

  Петинка, болката не стихва, но спомените винаги топлят. Прегръщам те с много обич! Поклон пред татко ти!

  2009-09-06T01:12:11+03:00
• 

  alistef (Албена Стефанова)

  Много тъга и много любов.Така е, мястото на любим човек в сърцето винаги остава празно, когато той си отиде. Кураж, миличка.

  2009-09-04T20:45:31+03:00
• 

  Emalda (Ванина Константинова)

  Мъката не би могла да се изрече с думи.Нека чрез спомена живее в сърцето,в душата.Поклон.

  2009-09-03T16:31:06+03:00
• 

  Ена (Елена Гоцева)

  Петя, чета го за кой ли път...
  Толкова любов има в теб...
  Прегрушам те, миличко!!!

  2009-09-03T16:01:51+03:00