9.08.2009 г., 20:12

Кога

1.2K 0 12

 

 

 

Кога ще ми покажеш слънцето,

в очите ти изгряващо за мене?

С ръцете си кога ще ме целунеш -

дъхът ми в безтегловности да стене?

 

 

Кога ще ме погалиш с мисъл,

притихнала от обич във гръдта ти?

Кога ще ми разкажеш, че си писал

слова, за мен единствено избрани?

 

 

Кога ще пиеш нежност от косите ми,

разпръснати и рошави, и мокри,

от клепките ми - тайни неразлистени,

от устните ми - кадифени вопли?

 

 

Кога ще стоплиш тънките ми пръсти,

измръзнали, рисувайки звездите...

Кога в сърдечен зов ще ме потърсиш

и, всъщност, ще ме гледаш ли в очите?

 

 

 

 

 



© Геновева Христова Всички права запазени

Активен конкурс: На село остават 6 дни за участие + още 2 конкурса
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...