Кога
Кога ще ми покажеш слънцето,
в очите ти изгряващо за мене?
С ръцете си кога ще ме целунеш -
дъхът ми в безтегловности да стене?
Кога ще ме погалиш с мисъл,
притихнала от обич във гръдта ти?
Кога ще ми разкажеш, че си писал
слова, за мен единствено избрани?
Кога ще пиеш нежност от косите ми,
разпръснати и рошави, и мокри,
от клепките ми - тайни неразлистени,
от устните ми - кадифени вопли?
Кога ще стоплиш тънките ми пръсти,
измръзнали, рисувайки звездите...
Кога в сърдечен зов ще ме потърсиш
и, всъщност, ще ме гледаш ли в очите?
© Геновева Христова Всички права запазени
С поздрав!
