Пуловерът

Поезия » Друга

650 0 4

Пуловерът

Веднъж и аз реших да хукна към безкрая.

Но там ми доскуча и върнах се наново тук,

в един оставен дом - в града, далеч от Рая.

При спомените си уплашено надникнах пак.

Неканена се спрях на другите при веселбите.

Тайно се промъкнах на едно дете в мечтите.

Здрависах се с мига. Сама потърсих обичта.

Тя чакаше все там, на стария протрит адрес.

Простих на завистта. Омразата задминах.

Наново дишах опушения въздух на колите.

Надбягвах се с шума. Мечтаех да рисувам

по асфалта... Но сняг запръска. Вятърът не

спря. Тогава, спомних си за стария пуловер

шарен, на цветя. И закопнях отново на зимата

в студа, пак така щастлива, в него да се приютя.

Да си разкажем туй-онуй за любовта. И вече

не загадъчна величина, поисках нещо малко

от света. Да върне откраднатата топлина

на оня стар пуловер, шарен, на цветя.

Wali. (Виолета Томова)

Коментари

Neon (Ол)

Хубаво и мъдро!
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

"нивга се не връща миналия час
розата откъсната на своя храст"

и аз си търся старите детски пуловери...

няма ги!!!!

благодаря ти!!!
Wali (Виолета Томова)

Искрено благодаря.Wali./Виолета Томова/
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

Сърдечни поздрави, Вили!С много Обич!
...върни ми онзи Сън за Любовта, за тихия копнеж на женските ми длани, и разпиляните от Обич крачки ми върни, че зъзнат в мене думи невидяни...да лумне лятото, да онемее пролетта, и кална от съмнения, но плодна да е всяка есен, а зимата-да скрие липси и очи в звънчетата на детска песен...не ме оставяй коленичила да моля, прокъсана и жадна реч към тебе да мълвя, въздай-на крехката ми нежност воля, останалото знам остава си Съдба...