29.08.2009 г., 0:10

Fade away / Чезна

801 0 7

Понякога те чувствам като гръм
и плаша се, и чудя се коя ли съм...
Понякога ми се плаче.
Сега си песен, тъжна, баладична
и всичко, което на глас не изричам.
Сега ми се плаче.
Понякога няма време, а само страхове,
няма вода, а само ледове...
Понякога съм и времето,
и водата,
и страха,
и плача...

 

 

Вдъхновено от една много красива песен на Gaelle, чието заглавие съм избрала и за такова на стиха.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...