24.09.2009 г., 7:56

Есенна импресия

1.5K 0 32

 

Жадно слънцето наднича

през златистите листа

и превръща ги с лъчите

в щедри, пламенни сърца.

Чакат вятъра съдбовен -

да поемат своя път

и с дъха си - жар да стоплят

тръпнещата земна гръд,

да се вихрят в танц любовен

като в сбъднат сън - мечта...

 

 

Не тъгувай, клон оголен:

пак ще дойде пролетта.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...