Рани за спомен
отдавна горчи
яснотата
до невъзможност
до всяка изгубена нежност
отдавна
е въздух продупчен луната
не стене
а как им се иска
да могат да сбъднат
съня си
ръцете ни
пулсиращо хладни
от нежност
© Геновева Христова Всички права запазени
6.10.2009 г., 21:48
Коментари
Коментари
-
-
-
-
-
=отдавна горчи=... но в твоя стих не горчи,мила....приятно е да те чета...изразяваш се толкова хубаво
Избор на редактора
Моли се само да не ти се случа....
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Ковачът на лунния сърп
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Мъжко хоро
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Нека нямаш студени недели!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Стаи за... отдих
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Разпродажба на спомени
maistora
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
