7.10.2009 г., 17:13

Там, край брега на морето

2.2K 0 6

Там, край брега на морето,
извисени до млечния път,
погледи нежно са впити,
думи в тишината висят.


Чаша опияняващо вино
пали сладък копнеж.
Палав огън играе в очите,
бледнеят звездите пред тях.


Ръце в танц се преплитат,
две души бавно горят.
Хоризонтът се слива с морето
и две тела...

Върти се светът.

© Здравка Бонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....