NiksY (Николай Николов)
11.06.2006 г., 11:46

Посветено на хората

  Поезия
1.4K 0 5
Ние, хората...
сме толкова предвидими!
Първо мили,
на моменти зли -
страдаме и нараняваме,
а от всичко това боли...

Ние, хората...
не сме загадка!
Интересите си гледа всеки,
а пък другите, нали -
сами да се оправят в света:
Правилно било така... Дали?

Ние, хората...
не сме човеци...
Живеем, щастливи за да сме,
а чуждо щастие крадем,
единствено, за да се чувстваме добре...
но не става и това... защо не спрем?

Ние, хората...
прозрачни сме!
Отвън красиви, вътре гнили,
а всъщност всичко е фалшиво...
Но продължаваме - радостно унили,
вървим напред... но май накриво.

© Николай Николов Всички права запазени

Моля, оценете по съвест
Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 23 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

  • катебате (Екатерина Банска)
    катебате (Екатерина Банска)
    Здравей,Ники!
    Всеки,дал коментара си,се е засегнал някак,защото,наистина,има строга индивидуалност сред хората.Можеш да ги класираш по общи показатели,но не и в тези групи,които си изтъкнал.Всъщност,можеш,но не "общоэнаменателно",както казва Вики.Стиха ти съдържа много "екзистанциализъм",както казва един друг автор,но,може би,изразен неточно.
    Аз те поддържам за идеята,но я развий повече.Стихът ти,в никой случай,не е слаб,напротив.
    Поздрав!
  • MOJSEI (Валери Рибаров)
    MOJSEI (Валери Рибаров)
    Логиката ти е безупречна!
    Поздрав!
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Наченки на нещо...,а нищо! Извинявай и ...дерзай!
  • byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
    byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
    Или си любовно разочарован или не си влюбен...Какав е този песимизъм?!Дай по-ведро!
  • IceMoon (Виктория Минева)
    IceMoon (Виктория Минева)
    Твърде необективно и детски изказано..Хората са ИНДИВИДУАЛНИ и не са ГНИЛИ. Някои са, но други не...Ще извиняваш, но стиха ти е слаб. А усещам, че имаш талнта да пишеш, използвай го. И не слагай всички под общ знаменател, глупаво е.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 7.8K 5.0

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Поезия 6K 5.0

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 6.5K 5.0

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Поезия 6.4K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 8.8K 5.0

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Поезия 12.3K 5.0