22.10.2009 г., 23:09

Отлетяло село

5.0 (22)
2.7K 0 35

Есенно е. Дядо пак е седнал под асмата.

Циганското лято кацнало в очите му.

Две кокошчици си спорят с тишината

и отекват някъде сълзите на върбите.

 

Някакво дете е спряло до чешмата.

Тъжно се усмихват керемидите на селото.

По ръцете му прозрачна стича се водата.

Пътя към завръщането пак поела съм.

 

Портата е друга. Вече съм го казвала.

И цветята във градината са променени.

Сърцето ми е извор, спомен и носталгия,

а геранът в двора свил се е и дреме.

 

Баба във престилката събрала круши,

крета с нейната усмивчица приведена,

сякаш ей сега ще ги остави и ме гушне

с прегръдката, която беше за последно.

 

Само че сама си сплитам днеска плитките

и се чувствам все едно изгубено петаче.

Отлетяло село. Виждам го във ято птици.

Онемяла съм. И много тихо ми се плаче.

 

 

 

 

© Ани Монева Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 18 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Тринадесет

nikikomedvenska

Този свят превъртя. И лечение няма! Във гърдите му чука студено сърце. А на къра Стоян, метнал сопа ...

Диагноза

daizy-crazy

Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...