24.10.2009 г., 1:26

Нека да е...

966 0 5

 

 

 

 

… бяла

тленната

обвивка

 

щом

във жълто

нощем

 

гасне любовта

 

… щом

синее

 утро

 

стихнало в усмивка

 

и цъфти в червено

пурпурна тъга

 

…

а по черното

на мислите

когато

 

жартиерно

се прокрадва

липса

 

пепелно

преплела се

по покрива

 

със съня

на закъсняла

птица…

 

в бяло да застелем тишината

 

недокоснати

да будим

есента

 

и по звездните

следи

на лято

 

да рисуваме

пътеки…

 

към дома…

 

 

                                                                                                                 ... yeter ki...

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....