24.10.2009 г., 1:26

Нека да е...

810 0 5

 

 

 

 

… бяла

тленната

обвивка

 

щом

във жълто

нощем

 

гасне любовта

 

… щом

синее

 утро

 

стихнало в усмивка

 

и цъфти в червено

пурпурна тъга

 

а по черното

на мислите

когато

 

жартиерно

се прокрадва

липса

 

пепелно

преплела се

по покрива

 

със съня

на закъсняла

птица…

 

в бяло да застелем тишината

 

недокоснати

да будим

есента

 

и по звездните

следи

на лято

 

да рисуваме

пътеки…

 

към дома…

 

 

                                                                                                                 ... yeter ki...

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...