24.10.2009 г., 1:26

Нека да е...

920 0 5

 

 

 

 

… бяла

тленната

обвивка

 

щом

във жълто

нощем

 

гасне любовта

 

… щом

синее

 утро

 

стихнало в усмивка

 

и цъфти в червено

пурпурна тъга

 

а по черното

на мислите

когато

 

жартиерно

се прокрадва

липса

 

пепелно

преплела се

по покрива

 

със съня

на закъсняла

птица…

 

в бяло да застелем тишината

 

недокоснати

да будим

есента

 

и по звездните

следи

на лято

 

да рисуваме

пътеки…

 

към дома…

 

 

                                                                                                                 ... yeter ki...

© Всички права запазени

Активен конкурс: Какво остава след нас остават 15 дни за участие
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

На моя син

Пламена_Кръстева

Прости ми, врабче! Моя мощ неукрепнала, черупката счупих, бе толкова рано... Косите ти скришом погал...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...