1.11.2009 г., 21:03

Нали си пожела...

1.9K 0 43

 

                                        рисувам ти нежност
                роса върху ресниците
                разпилени мъниста
                бели
                на разсъмване

                вишнев цвят навалял
                бял дъжд върху устните
                от облак преминал
                топъл
                през мислите

                в сънища рисувани
                с пръсти от бяла луна
                магия за сбъдване
                на теб
                наречена

                очите ми целуват твоите
                нали си пожела, мили
                да ти нарисувам
                с думи
                обичане...

 

  

  http://www.youtube.com/watch?v=82F7OOXfmHM&feature=fvw

           

                МУЗИКА>>> MORNING SPLENDORS

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сърдечен поздрав: http://vbox7.com/play:e3e66812
  • Най-красивите картини са ненарисуваните, тези които ще останат само в мечтата ни за щастие и любов... Този стих е мост към тази мечта... Хареса ми много! Поздрави! - Александър
  • С думи или четка все си си добра!
    _________________________________________
    .......!!!*
  • Имам чувството, че ако мина още веднъж с поглед по тази прелест - ще я счупя - толкова фино и крехко е всичко тук. Обич, нарисувана с думи...и изваяна с мисъл - всеотдайна, щедра и топла! Хубаво е при теб, Маги! Благодаря ти за красотата на лиричните отклонения!
  • Не спираш да рисуваш с думи обичане!!!...
    С много обич, Магинка!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...