4.11.2009 г., 22:45

Думи

937 0 5

Диалог ли е това

или кървава корида?!

Със думи удряме,

убиваме, горим...

По тежки те са

от  Хеопсовата пирамида.

Подтискат,

смазващо звучат,

стрелите целят

във сърцето право.

Отровата от нечии души

излива се без свян, направо!

И няма връщане назад -

та думата е хвърлен камък,

но пък съдбата в този свят

накрая взима тежък данък...

 

 

 

© Nina Toshich Всички права запазени

Активен конкурс: Симфония от ухания остават 7 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • Думите убиват, смазват душата...и хората не подозират колко са страшни и за този, който ги изрича и за този, към който са отправени...Желая на всички, които ме четете, щастие и да се стараем да бъдем по-добри!
  • поздрав
  • Кант говори за трето ниво в човешката психика, което подчинява индивида на злото. Понякога думите са негова дреха! Поздрав за стиха
    (и мерси за корекцията, май съм прекалила с многоточията
  • Да, така е - жестоки сме понякога.. Човешко е сигурно...или си търсим оправдание
    Хубаво е!

Избор на редактора

За идиотите и жените

Емрих

Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Не се забравя

mspasov29

Виж, не се забравя ей така любов, която много ти е дала. Която ти е вземала съня, която за ръка те е...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...