4.11.2009 г., 22:45

Думи

763 0 5

Диалог ли е това

или кървава корида?!

Със думи удряме,

убиваме, горим...

По тежки те са

от  Хеопсовата пирамида.

Подтискат,

смазващо звучат,

стрелите целят

във сърцето право.

Отровата от нечии души

излива се без свян, направо!

И няма връщане назад -

та думата е хвърлен камък,

но пък съдбата в този свят

накрая взима тежък данък...

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Nina Toshich Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Думите убиват, смазват душата...и хората не подозират колко са страшни и за този, който ги изрича и за този, към който са отправени...Желая на всички, които ме четете, щастие и да се стараем да бъдем по-добри!
  • поздрав
  • Кант говори за трето ниво в човешката психика, което подчинява индивида на злото. Понякога думите са негова дреха! Поздрав за стиха
    (и мерси за корекцията, май съм прекалила с многоточията
  • Да, така е - жестоки сме понякога.. Човешко е сигурно...или си търсим оправдание
    Хубаво е!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...