6.11.2009 г., 16:43

Добрите хора

2K 1 11

 

ДОБРИТЕ ХОРА

 

Срещат се такива хора.

Има ги още.

Няма червени книги,

които да ги закрилят.

Те тихо вървят през света –

като че ли са на гости.

Насила не мразят.

И не обичат насила.

 

Срещат се такива хора.

Ще ги видите,

ако се взрете само –

на живота в дъното.

Като впрегнати биволи

теглят браздите по нивите.

Първобитни.

С лица от пшеничено зърно.

 

Сядат сами на трапезата –

на хлебец, сол и винце.

Вечерят.

Звездите мълчат.

А в душите им нощ е.

Съмне ли – съмва и в тях –

като в храм, озарен от свещица.

Срещат се такива хора.

Има ги още.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Моите почитания.
  • Все още ги има!
    Поздрав!
  • За щастие, срещат се такива хора! Благодаря!
  • Да, добрите хора са на изчезване.
    Това е тъжната истина.
    Поздрави !
  • "Сядат сами на трапезата –

    на хлебец, сол и винце.

    Вечерят.

    Звездите мълчат.

    А в душите им нощ е.

    Съмне ли – съмва и в тях –

    като в храм, озарен от свещица.

    Срещат се такива хора.

    Има ги още."



    Поздравления, Ачо! След такъв стих човек мълчи... и стиска в душата си светлината. Като в храм.Благодаря ти!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...