Нестинар
Нестинар
Изгрявал съм в пробудената утрин,
залязвам в нажеженото небе.
Напивах се с целувки сутрин,
сънувам със изгарящо сърце.
Половинчато аз не мога да живея
и искам от оставащия ми живот,
вървейки по жаравата, да пея
и да усещам нестинарска пот.
Намирам смисъла в живота
сред бурята на вечната душа.
Искра, раздухана в красива строфа,
запалва мигове от вечността.
От страст бушуваща балада,
езични български слова,
взривили еретична клада
сред пламъците на греха.
Прахта ми вятър ще отвее
в прекъснатата песен над света.
Жаравата разпалена ще тлее
във пазвата на синята звезда.
Въздишката на младите души
отново топло ще я ражда
и, пламнала във вашите очи,
ще ме изгаря с нестинарска жажда.
© Борис Борисов Всички права запазени
