Затворена врата

Поезия » Любовна

3K 1 6

Спрях пред вратата ти плътно затворена.

Дълго я гледах, но не посмях

да ти почукам и тихо да вляза.

Стоях колебливо, обзета от страх!

Но чух гласа ти, беше безгрижен,

нямаше нотка дори на тъга.

Колко наивно! Надявах се скрито,

че може би тъжен и сам си в нощта.

Как да избягам от нашето минало

и да забравя, когато боли?

Мисли и чувства как да прогоня?

Как ли да кажа: "Сърце, забрави!"?

Тихите спомени все ме спохождат,

късат по малко от мойта душа.

Може би накой ден, щом тя се свърши,

ще мога спокойно и аз да заспя.

Коментари

kali-93 (Калина)

Как да избягам от нашето минало

и да забравя, когато боли?

Мисли и чувства как да прогоня?

Как ли да кажа: "Сърце, забрави!"?
mnogo tajno no dosega iaz se 4uvstvah taka. Mnogo e to4no!
diana-diana123 (Диана Бобевска)

Жени, за пореден път съм удивена на талантата ти да редиш думичките. Съумяваш по прекрасен начин, да предаеш на читателя, чувствата, вълненията, малко тъжната обреченост на отминала любов.
Радвам се, че те открих.
vanesa_crazy (Ванеса)

Хубаво пишеш!
purko59 (Ангел Веселинов)

Поздрави, благодаря!
tani4ka_111 (Таня Кичукова)

много е хубаво браво