feia (Вилдан Сефер)
16.11.2009 г., 7:41

Вяра

1.2K 0 34

                                                     

                                 

                               На Ена

 

 

 

В краткото затишие пред буря

с гръд дълбоко въздух си поемам.

Оцелявам пак като по чудо

с болката, пулсираща до време.

 

 

Имам срещу мълниите броня:

вярата, от всякога по-жива.

Пак изгрява слънце след пороя

и по детски днес му се усмихвам.

 

 

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Поезия 5.5K 5.0

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 5.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.4K 5.0

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.6K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.9K 5.0