feia (Вилдан Сефер)
16.11.2009 г., 7:41

Вяра

1.2K 0 34

                                                     

                                 

                               На Ена

 

 

 

В краткото затишие пред буря

с гръд дълбоко въздух си поемам.

Оцелявам пак като по чудо

с болката, пулсираща до време.

 

 

Имам срещу мълниите броня:

вярата, от всякога по-жива.

Пак изгрява слънце след пороя

и по детски днес му се усмихвам.

 

 

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.8K 5.0

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.9K 4.9

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 5.5K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 6.4K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 6.3K 5.0