Добре дошли в Откровения!
социална мрежа за авторско творчество
"Откровения" е най-голямата платформа за лично творчество с авторски произведения в различни категории
като поезия, проза, преводи, фотография,
музика, изобразително
и приложно изкуство.
Публикувайте своите произведения: Споделете откровенията си, претворете чувствата си в ноти, от
емоцията създайте мелодия, облечете думите си в стих или разказ. Изкажете позиция под формата на статия или есе.
Обрисувайте настроението си в картина или покажете красивите мигове във фотоси.
Бъдете себе си, бъдете откровени!
Онлайн:
114 839
18 640
388 504
2 113 530
Предизвикателства
| Времепространство | Поезия | 10 |
| Щом децата са злояди, нека хапват шоколади! | Поезия | 6 |
| За всеки повод подарък от сърце | Приложни Изкуства | 4 |
| Хлябът - сила за живот | Проза | 8 |
| Национално-освободителни борби | Проза | 0 |
Скорошни победители:
| Подарък за нея (Пролетта и Жената) | Приложни Изкуства | 12 |
| В заскреженото небе (Замръзналото кралство) | Поезия | 5 |
| Научих се (Любовта е мъдростта на безумните и безумието на мъдрите) | Поезия | 24 |
| Трите меченца (За героите любими от анимационни филми!) | Поезия | 9 |
| А публиката? На крака ще бъде... (Какво се крие зад маската, която хората слагат) | Поезия | 23 |
Предложения
(Превод от сръбски език)
Ловеч, известен с историята си като град на свободната прогресивна мисъл, благодарение на своята съгражданка поетесата Латинка-Златна тези дни беше столица на балканската култура. На българската публика беше представена петезичната антология на с ...
Всеки миг се втечни в многолюден и тъмен безкрай.
Аз те слушах. И капките слушах. И себе си слушах.
И валя сто години – а беше средата на май.
И животът омекна. Изплака си всичките думи. ...
Когато искаме да вървим по пътеката на познанието, трябва да постъпваме като мореплавателя:
неоходимо е да се знаят само крайбрежията на материците, а не тяхната вътрешност, за да бъде плаването успешно.
А малко по-надолу в ...
Недей да ми разказваш тишините си.
У мене точно толкова боли
и рани нося от копнеж по птиците.
Къде да ида? Вече ме видя. ...
В минутата, в която го изричам!
(но думите препъват се на прага
на устните и сякаш го отричат).
Какво си ти... какво си, че не мога, ...
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
