Носталгично за вярата на поета...
Носталгично за вярата на поета...
„Ти помниш ли морето и машините,
и трюмовете пълни с лепкав мрак...”
Ти помниш ли как в стихове превръщаше
моряшките копнежи между бурите,
мъчителната битка за насъщния
и евтината слава на заблудите?
Ти помниш ли преди да онемее
на смисъла последната молитва
отказа да застанеш на колене,
защото прав да те запомнят искаше?
И искаше след тебе да остане
блещукащото пламъче на вярата.
Онази - устояла на забраните,
куршумите и ножа на омразата...
В нелепите зигзази на историята
оплювана безскрупулно и явно,
преправяна, изтривана и тровена,
днес вярата ти се стопи безславно...
Дали ще ни простиш, че я изгубихме?
Търговците царуват днес във храма ù.
Предлагат ни фалшиви и изкуствени
изгодни заместители на вярата...
24.11.2009 г. - 100 години от рождението на Н. Й. Вапцаров
© Дочка Василева Всички права запазени
