24.11.2009 г., 1:35

Носталгично за вярата на поета...

1.2K 0 31

Носталгично за вярата на поета...

 

 

                         „Ти помниш ли морето и машините,

                          и трюмовете пълни с лепкав мрак...”

 

 

 

Ти помниш ли как в стихове превръщаше

моряшките копнежи между бурите,

мъчителната битка за насъщния

и евтината слава на заблудите?

 

Ти помниш ли преди да онемее

на смисъла последната молитва

отказа да застанеш на колене,

защото прав да те запомнят искаше?

 

И искаше след тебе да остане

блещукащото пламъче на вярата.

Онази - устояла на забраните,

куршумите и ножа на омразата...

 

В нелепите зигзази на историята

оплювана безскрупулно и явно,

преправяна, изтривана и тровена,

днес вярата ти се стопи безславно...

 

Дали ще ни простиш, че я изгубихме?

Търговците царуват днес във храма ù.

Предлагат ни фалшиви и изкуствени

изгодни заместители на вярата...

 

 

24.11.2009 г. - 100 години от рождението на Н. Й. Вапцаров

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...