Тази моя муза...
Тази моя муза
как не я е срам!
Вече й се муся -
не и пука грам.
Надалеч я гоня
от вратата вън -
влиза през комина
право в моя сън.
С гръм и трясък ставам,
грабвам белий лист,
в унес съчинявам
ентия си стих...
Станат ли хиляда,
каза, че ще спре,
но ще ми изпрати
други нови две...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вилдан Сефер Всички права запазени
Такава нахалница е! И аз покрай нея..