26.11.2009 г., 8:13

Тази моя муза...

1.2K 0 31

 

Тази моя муза

как не я е срам!

Вече й се муся -

не и пука грам.

Надалеч я гоня

от вратата вън -

влиза през комина

право в моя сън.

С гръм и трясък ставам,

грабвам белий лист,

в унес съчинявам

ентия си стих...

Станат ли хиляда,

каза, че ще спре,

но ще ми изпрати

други нови две...

 

 

 

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...