9.12.2009 г., 8:00

Предзимно

1.1K 0 36

 

Стеле се мъглата гъста

над заспалия градец.

Сякаш сводът е поръсил

звездния си бял прашец.

 

Търси лунен лъч самотен

брод към морната земя.

Зъзнат оголели клони,

шушне шума от листа...

 

Някъде пролайва куче,

ромоли дъждец сънлив...

Утре нещо ще се случи:

първи сняг ще завали.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Върна ме в детството... много, много мил, красив спомен...
    Настройваш празнично
    Това предчувствие, което изпълва с надежда... за чистота, за красиво... за майчин уют...
    БЛАГОДАРЯ ТИ!!!
    фЕЯТА МИ ТЯ!!!
  • Като в зимна приказка! Поздравявам те!
  • Благодаря ви! Картината беше автентична, само дето до настоящия момент тук сняг няма... Разбрах, че от мен пророк не става!
  • Хубава подготовка за зимата
  • приказно ! всичките ти стихове са прекрасни...

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...