21.06.2006 г., 13:31

САМ

995 0 20

                          САМ

Сгушена сьлза потайно чака
в ьгьла на поглед ням,
че мьжьт винаги е плакал,
прикрит от другите и сам.

Блести, издайнически свети,
но няма чест да изпьлзи.
Че как навьн! Нали мьжете
не ронят за любов сьлзи.

А зад нея скрити, наредени
напират тежко още сто.
Още сто сьлзи са неми,
от една жена - една любов.

И мьжьт без ропот чака
да се скрий денят огрян,
той винаги така е плакал -
прикрит от другите и сам.

© Ивайло Яков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...