САМ
САМ
Сгушена сьлза потайно чака
в ьгьла на поглед ням,
че мьжьт винаги е плакал,
прикрит от другите и сам.
Блести, издайнически свети,
но няма чест да изпьлзи.
Че как навьн! Нали мьжете
не ронят за любов сьлзи.
А зад нея скрити, наредени
напират тежко още сто.
Още сто сьлзи са неми,
от една жена - една любов.
И мьжьт без ропот чака
да се скрий денят огрян,
той винаги така е плакал -
прикрит от другите и сам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Яков Всички права запазени
