Капчица
Вземи ме, ветре,
на ръце!
Не ме жали,
високо ме издигай!
До най-далечните звезди!
Откакто се родих,
мечтая да ги видя!
А после ще се слея
с Лунните сълзи.
Ще ме приласкаят нежно
хладните води
на потока бистър.
От лавини снежни,
който се роди.
Със вълна солена
ще пътувам дълго.
И като стихия
ще връхлитам
бреговете пусти.
Малко семенце,
тъй дълго чакало
за глътчица вода,
с устни жадни
ще ме пие.
И в пустинна роза
ще се преродя!
А в хладна утрин
пак ще тръгна да пътувам -
като капчица роса.
И с пролетния дъжд
ще се завърна
на майчината си земя...
© Веселка Пенова Всички права запазени
