12.01.2010 г., 23:27

В ресторанта...

5.0 (4)
1K 0 5

В ресторанта...

 

Защо в ресторанта всички ни гледат в очите,

нима виждат майсторски скритите сълзи

и не смее никой, нищо да попита,

толкова ли много си личи?

 

Някои ни плюят, други съжаляват,

трети разбират, че любов в нас гори,

а някои да се самоуспокоят клюкарят:

-Този тази нощ ще изневери!

 

Толкова погледи задават въпроси,

на които отговор нямам и аз:

-Ти нямаш ли вкъщи жена, непрокопсаник,

а ти мила, любящ съпруг у вас?!

 

Гледат ни и съдят всички,

а тук-там и някое добро око:

-Кажете, грешно ли е да се обича,

една по-късно дошла любов?

 

Всеки позиция има в ресторанта

и я казва на масата си скришно,

само ние с теб стоим в средата

и нямаме посока, нито решение, нищо...

 

И всички проклинат наздравицата наша,

ах само да знаеха, че последна е тя,

моля те, целуни ме страстно и хвърли тази чаша,

завинаги да счупим две крила!

 

И след много години в ресторанта съм пак,

а нашата маса неотсервирана стои,

с надпис: Тук седеше любовта,

която не успя да победи!

 

19.08.2009

 

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Активен конкурс: Животът няма резервен път остават 22 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • Страхотно е!
  • Честит рожден ден Ради,желая ти много здраве и много творческа муза,за да ни радваш по-често с нови стихове!
  • Страхотно,много интересно ...
    Така е,всеки гледа чуждият живот изпускайки своите мигове ..
    Важно е да се усетиш на време
    Таа Браво ... 6 (:
  • Последната среща,но не и последната любов,дерзай!
  • !!!Улисани да обсъждат чужди животи,забравят да изживеят своите...Поздрав за стиха Ради,оригинален замисъл,хареса ми!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...