16.01.2010 г., 18:44

Опитах...

1.4K 0 13

Опитах да те заменя. Сгреших.
Поникнал корен в мен остана - ти.
От разклоненията в мене се опих.
Неизтрезнелите надежди ходят боси.
Така пристъпвам с липсите по теб,
че тръни във нозете се забиват.
Сезоните - зеници без очи,
а аз без тебе, обич, все не мога.
Опитах всичко, разни женски тайни.
И все се молех някак да забравя.
Магия търсех, да те заличи
от моето сърце, а то не те забравя.
Дори не зная има ли такава
магия, със която да забравя.
Каква е тази сила необятна
на мисълта за теб и тъй омайна?!
Опитах. Няма сила на земята,
която да те заличи и се завръщам.
Дали ще ме приемеш в две ръце,
не зная, ала зная - теб обичам.
Дали ще трепнеш, както някога.
Когато ме докосваше като светиня.
По-грешна съм от всякога.
И любовта е сила, не и милостиня.
И ако още има лудост в теб
и може пак сърцето ти да ме обича...
пред теб, любов, на колене
душата ми в любов ти се зарича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Освен чувствата, красотата на стиховете и възпятата любов, страшно много ми хареса майсторството в тази твърде сложна конструкция! Аз също мога да кажа "едно от най-хубавите ти стихотворения", или поне едно от тях, което на мен ми харесва твърде много!"
  • Любовта е сила, не е милостиня!!!
  • Джейни, пишеш така красиво и истински за любовта...
    на колене....пред любовта... най-прекрасното чувство.
  • Тази Любов...На колене пред Нея, да се зарича душата ти в любов, колко силно казано, Джейни!
  • Оригинален стих, посветен на силата на любовта и още нещо...
    Пожелавам на лирическата сбъдване на желаното, а на прекрасната
    поетеса пожелавам много щастие, успех и късмет във всичко!
    БЪДИ!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...