С дъх на дух
С ДЪХ НА ДУХ
Прости ми! Прости ми,
че с мене трудно се живее.
Кали ни времето любима -
душа в която ум се смее.
И нему ще се извиня -
не го оставих да порасне.
Но хубаво си поживя -
насред оазиси прекрасни.
Глобални вихри мумии изсушиха,
а моето тяло мъченик
годините не съкрушиха -
със вас изглежда доста шик.
Сърцето мое на квартира
поет закъсал подслони,
а той така се интегрира -
в мен кукувица се роди.
Не, не е откачил,
но с нарцисизма си нахален,
кат кърлеж в мене се е впил
и иска да съм уникален.
Заразата пълзи в моите вени
и пука стихове безспир.
Дали не ще умрат обезкървени,
а аз да се превърна на вампир.
Ако безсмъртно стане моето тяло
тук стихове ще пиша векове.
Кога ли ще ви хапя - опустяло,
да има кой да ги чете.
© Борис Борисов Всички права запазени
