25.01.2010 г., 11:36

Обещание

2.6K 0 14

.


ОБЕЩАНИЕ


От тук ще си отида някой ден,

ще тръгна бързо -  без да се обърна,

ще напусна този свят студен

и ще мога скъпи хора да прегърна.

 


Не знам кой дявол ме докара тук

или това е промисъл на Бога

очаквах, че живот живеят друг,

но да бъда като тях не мога.

 


Тук пея"Хубава си моя горо"

и "...ти си земен рай...",

но хванат на гурбетското хоро

дните ми нижат се без край.

 


Това за мен ще си остане само спомен

и ако трябва земята ще обърна,

но от тук ще си отида някой ден

и при себе си отново ще се върна.

 

.

© Наско Енев - РИМПО Всички права запазени

Произведението е включено в:

ОБEЩАНИЕ спазено

ОБEЩАНИЕ спазено
5,11 € (10,00 лв.)
2.8K 1

Коментари

Коментари

  • Много от нас няма да се върнат, Наско. Събудихме се сред гъсти, непознати гори, като Гретел, но Хензел го нямаше до нас, да пуска камъчета по пътя за връщане. Стотици подобни съдби срещнах тук. Сами станахме на камъчета, да начертаем пътя на децата, но пък как светим само! Нулевият старт на ново място си има и своята прелест и е чудесно училище!
    Поздрави!
  • Чудесно си го казал!
    Винаги се връщаме при Родината!!!
    Поздравления!
  • А може би никога не си си тръгвал...!!! Привет Друже
  • Наско,млади ми приятелю.Четейки стиха ти ,сърцето ми,не само се преобърна, а и заплаках.Такава е емигрантската участ.Но,съм се убедила,че не всеки може да бъде емигрант.Стават само силните-да робуват и духовно да се запазят.
    И в края на деня все пак да те поздравя с 3 МАРТ БЪЛГАРИНО.Да си жив и здрав,и много щастлив.
  • Поздрав!!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Измоли ме за вечност!

Vedrin

Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...