25.01.2010 г., 11:36

Обещание

2.6K 0 14

.


ОБЕЩАНИЕ


От тук ще си отида някой ден,

ще тръгна бързо -  без да се обърна,

ще напусна този свят студен

и ще мога скъпи хора да прегърна.

 


Не знам кой дявол ме докара тук

или това е промисъл на Бога

очаквах, че живот живеят друг,

но да бъда като тях не мога.

 


Тук пея"Хубава си моя горо"

и "...ти си земен рай...",

но хванат на гурбетското хоро

дните ми нижат се без край.

 


Това за мен ще си остане само спомен

и ако трябва земята ще обърна,

но от тук ще си отида някой ден

и при себе си отново ще се върна.

 

.

© Наско Енев - РИМПО Всички права запазени

Произведението е включено в:

ОБEЩАНИЕ спазено

ОБEЩАНИЕ спазено
5,11 € (10,00 лв.)
2.7K 1
Активен конкурс: Какво остава след нас последен ден за участие! + още 2 конкурса
Участвай

Коментари

Коментари

  • Много от нас няма да се върнат, Наско. Събудихме се сред гъсти, непознати гори, като Гретел, но Хензел го нямаше до нас, да пуска камъчета по пътя за връщане. Стотици подобни съдби срещнах тук. Сами станахме на камъчета, да начертаем пътя на децата, но пък как светим само! Нулевият старт на ново място си има и своята прелест и е чудесно училище!
    Поздрави!
  • Чудесно си го казал!
    Винаги се връщаме при Родината!!!
    Поздравления!
  • А може би никога не си си тръгвал...!!! Привет Друже
  • Наско,млади ми приятелю.Четейки стиха ти ,сърцето ми,не само се преобърна, а и заплаках.Такава е емигрантската участ.Но,съм се убедила,че не всеки може да бъде емигрант.Стават само силните-да робуват и духовно да се запазят.
    И в края на деня все пак да те поздравя с 3 МАРТ БЪЛГАРИНО.Да си жив и здрав,и много щастлив.
  • Поздрав!!!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Червени сълзи

pastirkanaswetulki

Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

ххх

anonimapokrifoff

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче – раздира гърдите ù вой на вълчица. От вчера съм малкото свито сир...

Не продават любов

mspasov29

Не продават любов. Вече питах. Обикалях безброй магазини. Аз менюто им цяло изчитах – само сирене, х...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха, далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна...