25.01.2010 г., 11:36

Обещание

2.3K 0 14

.


ОБЕЩАНИЕ


От тук ще си отида някой ден,

ще тръгна бързо -  без да се обърна,

ще напусна този свят студен

и ще мога скъпи хора да прегърна.

 


Не знам кой дявол ме докара тук

или това е промисъл на Бога

очаквах, че живот живеят друг,

но да бъда като тях не мога.

 


Тук пея"Хубава си моя горо"

и "...ти си земен рай...",

но хванат на гурбетското хоро

дните ми нижат се без край.

 


Това за мен ще си остане само спомен

и ако трябва земята ще обърна,

но от тук ще си отида някой ден

и при себе си отново ще се върна.

 

.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наско Енев - РИМПО Всички права запазени

Произведението е включено в:

ОБEЩАНИЕ спазено

ОБEЩАНИЕ спазено
10,00 лв.
2.2K 1

Коментари

Коментари

  • Много от нас няма да се върнат, Наско. Събудихме се сред гъсти, непознати гори, като Гретел, но Хензел го нямаше до нас, да пуска камъчета по пътя за връщане. Стотици подобни съдби срещнах тук. Сами станахме на камъчета, да начертаем пътя на децата, но пък как светим само! Нулевият старт на ново място си има и своята прелест и е чудесно училище!
    Поздрави!
  • Чудесно си го казал!
    Винаги се връщаме при Родината!!!
    Поздравления!
  • А може би никога не си си тръгвал...!!! Привет Друже
  • Наско,млади ми приятелю.Четейки стиха ти ,сърцето ми,не само се преобърна, а и заплаках.Такава е емигрантската участ.Но,съм се убедила,че не всеки може да бъде емигрант.Стават само силните-да робуват и духовно да се запазят.
    И в края на деня все пак да те поздравя с 3 МАРТ БЪЛГАРИНО.Да си жив и здрав,и много щастлив.
  • Поздрав!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...