25.01.2010 г., 11:36

Обещание

2.5K 0 14

.


ОБЕЩАНИЕ


От тук ще си отида някой ден,

ще тръгна бързо -  без да се обърна,

ще напусна този свят студен

и ще мога скъпи хора да прегърна.

 


Не знам кой дявол ме докара тук

или това е промисъл на Бога

очаквах, че живот живеят друг,

но да бъда като тях не мога.

 


Тук пея"Хубава си моя горо"

и "...ти си земен рай...",

но хванат на гурбетското хоро

дните ми нижат се без край.

 


Това за мен ще си остане само спомен

и ако трябва земята ще обърна,

но от тук ще си отида някой ден

и при себе си отново ще се върна.

 

.

© Наско Енев - РИМПО Всички права запазени

Произведението е включено в:

ОБEЩАНИЕ спазено

ОБEЩАНИЕ спазено
5,11 € (10,00 лв.)
2.6K 1
Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 7 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

  • Много от нас няма да се върнат, Наско. Събудихме се сред гъсти, непознати гори, като Гретел, но Хензел го нямаше до нас, да пуска камъчета по пътя за връщане. Стотици подобни съдби срещнах тук. Сами станахме на камъчета, да начертаем пътя на децата, но пък как светим само! Нулевият старт на ново място си има и своята прелест и е чудесно училище!
    Поздрави!
  • Чудесно си го казал!
    Винаги се връщаме при Родината!!!
    Поздравления!
  • А може би никога не си си тръгвал...!!! Привет Друже
  • Наско,млади ми приятелю.Четейки стиха ти ,сърцето ми,не само се преобърна, а и заплаках.Такава е емигрантската участ.Но,съм се убедила,че не всеки може да бъде емигрант.Стават само силните-да робуват и духовно да се запазят.
    И в края на деня все пак да те поздравя с 3 МАРТ БЪЛГАРИНО.Да си жив и здрав,и много щастлив.
  • Поздрав!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Още един ангел заплака

Синьо.цвете

/ на сина ми, който носеше по-голямо сърце в пряк и преносен смисъл/ Отдавна ли ме чакаш под дъжда, ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...