26.01.2010 г., 12:26

Най-прекрасната жена

8K 0 38

Когато си се влюбил във надежда,

умело скрила се във твоите мечти,

обличаш я в най-дивната одежда

и... вярваш - Любовта ще се роди!

 

В дълбокото мълчание на златна рибка,

напразно чакал от Съдбата реверанс,

аз търсил съм лика ти все във спомена,

в коя глава живяла си и в кой роман.

 

А ти каква си... сякаш винаги съм знаел,

по мъничко добавял съм от всеки филм

герой, на който бил съм или само зрител,

уви... не схванал, че във края пак си сам.

 

Рисувал съм те с клонки от маслини,

картина в пясъка - до кроткото море,

потънал е дъждът във сочните ти устни,

очите - палави звезди са в късчето небе!

 

А може би съм пожелал една богиня

да бъде моя земна спътница в света,

забравил, че във митовете не живея,

... доброто даже там не значи красота!

 

Какво пък – аз ще чакам може би години,

със тебе вечно ще заспивам във нощта,

ще те прегръщам и целувам и... прости ми,

че все бленувам... най-прекрасната жена!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Колев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Винаги се радвам, когато се връщаш, Люсил!
    Кафето оставям сега...а сметаната ще ти изпратя допълнително...в стих!
    http://i31.photobucket.com/albums/c374/lenoralove/GoodMorningCoffee.gif
    Be happy!


  • Първо: Не беше пожелание. По-скоро констатация след щателен анализ на стиха и автора. Пожеланието е сега: Дано я намериш!
    Второ: Чувала съм, че съм не с претенции, а с изисквания. Което е хубаво. Същото мисля и за теб.
    Трето: Друг път оставяй по едно кафе със сметана, че не се знае кога и къде ще се върна
    Поздрав, Ангел!
  • Благодаря за пожеланието, Люсил!
    То...и на нас мъжете няма угодия...
    Радостен съм, че си се отбила...сори, че не почерпих!
  • Прочетох, препрочетох... най-прекрасната жена ще ти отива много, Ангел!
  • Радват ме твоите думи!
    Благодаря ти, Пламенка!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...