И когато отворя пред тебе
на небето красивите двери -
ще преминеш през тях като огън,
който пали звездите и денем.
Ще блестиш по-красив от луната,
потопила лъчи във морето,
а вълните със глас на сирени
ще огласят с любов тишината.
Ще те чакам, там на скалата,
във коралово нежна премала,
бяла чайка ще е душата ми.
И ще любиш небето и мене.
1984 г., Бургас
Весела ЙОСИФОВА
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Patrizzia
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
Благодаря ви!!!