3.02.2010 г., 9:51

Лошо утро

1.2K 0 19
Заболя ме. Стана ми студено.
От високата си планина
слънцето се сурна подир мене,
да ми каже лоша новина.

А луната гледа изкривена.
И не си отива на инат!
Полужива и полустопена.
И ми прави неприличен знак.

За какво било? Един приятел.
Удар ли, сърцето ли – не знам...

Търся път за миналото лято.
Може пък да го заваря там.

© Райчо Русев Всички права запазени

Активен конкурс: Сянката на чуждите очаквания остават 15 дни за участие + още 1 конкурс
Участвай

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...