3.02.2010 г., 9:51

Лошо утро

1.2K 0 19
Заболя ме. Стана ми студено.
От високата си планина
слънцето се сурна подир мене,
да ми каже лоша новина.

А луната гледа изкривена.
И не си отива на инат!
Полужива и полустопена.
И ми прави неприличен знак.

За какво било? Един приятел.
Удар ли, сърцето ли – не знам...

Търся път за миналото лято.
Може пък да го заваря там.

© Райчо Русев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...