4.02.2010 г., 12:37

Драматичен етюд 1

1.3K 0 0
1 мин за четене

Персонажи:

              Ан - момиче на 18 години бавачка

              Бен – Мъж на 42 г.

Място на действието:

              Асансьор

 

 

БЕН: Изчакай малко, може ли да се кача с теб.

АН : Да, разбира се, заповядайте.

БЕН: Нека си поговорим малко.

(спира асансьора.)

АН: Какво правите?

БЕН: Защо го направи?

АН: Не разбирам за какво говорите.

БЕН: Оставиш тази малка игричка за връстниците си. Тук няма обхват.

АН: Помощ!

БЕН: По това време няма кой да те чуе.

(Ан го удря с юмруци.)

БЕН: Престани. 

АН: Не мога вече.

БЕН: Защо?

АН: Няма ли как да се споразумеем?

БЕН: Какво имаш предвид?

            (Ан го целува.)

АН: Мисля, че си струваше предния път.

            (Бен я бутва към стената.)

БЕН: Тогава споразумението ни се усложнява много.

            (Ан си разкопчава ризата.)

АН: Много?

            (Бен я души.)

БЕН: Твърде много.

 

КРАЙ

© Любомир Парушев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...