Добре дошли в Откровения!
социална мрежа за авторско творчество

Сега си непокорна болка,
от спомена при мен дошла,
дете обикнало ме толкова,
че в миг разсея сивата мъгла.
И спрях сред топлите ти устни - ...

Едно от малкото ми произведения написани като на шега, за ден, някъде из Тихия океан, изпълнен с онези носталгични чувства за дома и всички трепети от мисълта за оставената, но неизгубена и вечно жадувана любов, коята не признава граници и разстояния!

Колко дълго към теб съм пътувал,
колко дълго към теб съм вървял,
колко буйни реки съм преплувал
и на твоя праг морен съм спрял!...
Като въздуха теб съм жадувал, ...

Много ми е трудно да приема реалността на съществуването. Сякаш то не притежава необходимата доза плътност, за да ме накара да повярвам в него. Случващото се около мен, независимо дали е едно шествие, което наблюдавам отстрани, или е поток, в който съм потопен и увлечен от движението му, не ме убежд ...

Wanderers Nachtlied
Johann Wolfgang von Goethe
Над смълчаните хълми –
покой,
по върхарите всъде – ...

Мартовото слънце падаше косо върху витрината на кафенето и правеше прашинките да изглеждат като малки златни зрънца, които се носят във въздуха.
Елена бършеше плота с навлажнена кърпа, както правеше всеки ден, но този път движението ѝ беше бавно, замислено.
Беше последният ѝ работен ден — макар нико ...