14.02.2010 г., 16:09

Христос и петият печат

1.2K 0 1
3 мин за четене

“Малки реминисценции за Христос и петия печат”

 

Имаше някога един роб Дю-Дю. Негов господар беше Тики-Така. Господарят продаде дъщерята на Дю-Дю на друг господар. Скоро робът научи, че дъщеря му е умряла. Дю-Дю се натъжи. Синът му го продадоха на един стар богаташ. Скоро научи и за неговата смърт. Той бе отчаян. На жената на роба отрязаха носа, защото бе немарлива и бе настъпила по опашката любимата кока на господаря. Дю-Дю прокле участта си. Но, но...

         Но той имаше нещо, с което вечер заспиваше: “Аз съм роб. Мен могат да бият, да продадат децата ми, да обезобразят жена ми... Но моята съвест е чиста!...”

         Така живееха на остров Тука-Така.

                                               *

         Ти, кой би искал да бъдеш?!

         Има много и хубави трупове. Кои са най-хубави? Дали бездиханните или тези, които пият, ядат, но тихомълком могат да оближат пода, на Христос плесница да залепят!

         За какво са нужни онези – мъртвите? На висшите идеи и ценности им трябват други мъртви. Те искат висши мъртви!

         Той не се свени да признае себе си за Дю-Дю. Той е висш смисъл и символ. Това е честността на роба.

         Той пък не може. Не разбира и не мисли. Живее, люби жена си. Има себе си.

         Той е особняк. Помага. Много доброта. Нов живот на старинните часовници. Честен, нормален в поведението си човек.

         Той е женкар. Колкото безнравствен, толкова и безволев. В пиянските брътвежи – свободен. Както се ражда човек.

         Петима и Христос. Петима... Натиск.

         Всичко в подхода е наред. Защо е боят?

         “ Изблик в емоциите на идейния мислещ. Доказателство, че аз съм силният духом, че аз – съм...”

         “Малка забележка. (Следва мисълта за труповете). Как ще унижиш човек. Ограбен – малка беля. Убит – също нищожна. Разврат – не. Ще ги изтребиш – десет, сто, хиляда. Но тези тихите? Те остават, а какво мислят?... Лесно можеш да унижиш човек. Но не знаеш дали утре не ще те погледне със зъл поглед?”

         “Не съм съгласен! Човек пази живота си. С цената на всичко. С цената на висшите идеи. С цената на своите привързаности.  С лизане на пода и плесница върху... Христос – Спасителя!”

         Човек се ражда свободен. Ако искаш жив труп, слаб и безволев, ти трябва да му внушиш неуважение към самия него. Защото човешкото е себеуважението.

         Те ще съществуват. Неуважаващите се трупове.

         Христос разпнат в поток светлина и стари асоциации за болка и трънен венец. Пред него – пет. Пет съдби и историята за избора: Дю-Дю или Тики-Така?

         Христос с идеите и висшите ценности.  Пред и зад – светлина. Съдба и себеуважение.

         Той не се свени да се признае за Дю-Дю. Той е идея. Честността на роба. Но Юда на своя Христос.

         Четири съдби пред разпятие. Натиск и Предателство!

         Той не знае, двоуми се, изчаква. Свободния – пиян.

         Той - реалистът, можещият, не може да удари разпятието, Спасителя. Той, освен сребролюбието има и себеуважение. Той е първият мъртъв труп.

         Следва безволевият...

         Следва...

         Честният, нормалният...

         Шамар. Припадък. Друг... Свободен – но духовно мъртъв. Той тръгва. Около му се рушат сгради – той загива. Колко безсмислено е било поругаването на истината.

         Той тръгва. Около му се рушат сгради – той продължава като в сън. Не може, не иска да си спомни. Не... Колко безсмислено е било – оставането жив!

         До смъртта на Христос остават няколко часа!

         Себеуважението е поругано. Ценностите не означават нищо. Но има от онази честност на роба, от онази властност на господаря. Просто човешко... Противоречивост. Лутащият се. Останалият...

Уви – методът е пропукан?!

         “Пречистване. Като висша идея за тълпи, революции, еволюции. Има  нещо вярно в загниването. В санитарното прочистване на заразата...”  

         А до смъртта на Христос оставаха още няколко часа!...

 

04.09.84

 

 

"  " - заглавието е взаимствано от едноименен унгарски филм. Днес въпросите за висшите ценности, изкуплението и самоуважението са размити и забравени...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Качов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Четиво,което те хвърля в дълбок размисъл.И колкото повече мислиш,толкова загадки и питанки си поставяш.

Избор на редактора

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...