2.07.2006 г., 0:20

Аз съм

2.3K 1 14

Аз съм горчивият залък,
който засяда на гърлото.
Ти, заблуден, че е малък
дълго преглъщаш го, дълго...

Аз съм и тази прашинка,
дето в очите ти дразни,
гледайки моята снимка.
Мокриш я. Гòрко. Напразно.

Аз съм бодливото камъче
в твоите обувки. Позна ли?
Бодвам те леко, така че
да не забравиш за мене. Едва ли!

Аз съм навсякъде. Всичко съм.
В тебе. Наоколо. Винаги.
Аз любовта съм. Обичам те!
Ти си животът ми. Стига ми.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...