Лунна симфония
Лунна симфония
Изящна чапла в ключ извит,
отмерил пулса на твореца!
Върху луната тайнствен щрих!
Соната... в лунната пътека!
Сребро разляли пъстри светлини
върху водата скачат съживени,
развяват в ритъм палаво коси-
загрети, карнавално пременени.
Цигулката на влюбил се щурец,
вибрира в тъпана на тишината.
Изплувала въздишка на гмурец,
разлива на дълбоко красотата.
Потръпнал въздух, вълчи вой-
наострят тръните рога!
Пробудили нощта обои
приплъзват звучно по гърба.
Отмерва такт папурен метроном.
Принцесите жадуващи целувка
запяват във магически синхрон-
умира в залива и сетната преструвка.
Ята от патици първично диви
подхващат танц в кристалните води-
превърнати в красиви самодиви,
загадъчно прикрити от звезди.
Със влажен поглед пия красота.
Езически пречистена и гола
прелива в багри моята душа-
сърдечно с радост плачеща виола.
Симфония без ноти и бемол
във унисон със земната душа.
Ах, чаплата… Бе просто ключът сол,
отключил моите сетива.
© Борис Борисов Всички права запазени
