Самотата броди по улиците
и наднича във всеки прозорец,
някъде тайничко се промъква,
някъде я прогонват навън.
Във сърцата наднича понякога,
някой все я приканва да влезе,
ако тайна вратичка намери,
потопява се като призрачен сън.
В ранно утро се буди самичка,
тихо стапя се в дневния шум,
и когато пак тръгне да странства
по следите й стихове раснат.
И разказват поредния сън…
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
, но с едно съм съгласна-красив стих си написала!Поздрав!
pastirkanaswetulki
Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
yotovava
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Patrizzia
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
