Самотата броди по улиците
и наднича във всеки прозорец,
някъде тайничко се промъква,
някъде я прогонват навън.
Във сърцата наднича понякога,
някой все я приканва да влезе,
ако тайна вратичка намери,
потопява се като призрачен сън.
В ранно утро се буди самичка,
тихо стапя се в дневния шум,
и когато пак тръгне да странства
по следите й стихове раснат.
И разказват поредния сън…
© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени
Безплатно и само за секунди — създайте профил, за да запазвате любими творби и да следвате автори.
, но с едно съм съгласна-красив стих си написала!Поздрав!
Емрих
Колежката отива за кафе – оправя се, намята си сакото... Приведен уж над мойто чекмедже, следя я тай...
daizy-crazy
Родена съм със остра неспособност да вярвам в режисиран хепи-енд. Целувките ми имат срок на годност ...
Vedrin
Измоли ме за вечност! Измоли ме за миг! Даже в скрита далечност да се скитам безлик. И в безпаметен ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
pastirkanaswetulki
Пак са узрели червени сълзи по черешата. Вятърът сприхав замерва душата с костилки. Гробът ти, мамо....
За пълен достъп до всички функции, използвайте нашето мобилно приложение. Инсталирайте го от Google Play.
