19.02.2010 г., 22:02

Легенда за самотата

3.9K 0 15

 

Самотата броди по улиците

и наднича във всеки прозорец,

някъде тайничко се промъква,

някъде я прогонват навън.

 

Във сърцата наднича понякога,

някой все я приканва да влезе,

ако тайна вратичка намери,

потопява се като призрачен сън.

 

В ранно утро се буди самичка,

тихо стапя се в дневния шум,

и когато пак тръгне да странства

по следите й стихове раснат.

 

И разказват поредния сън…

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...по следите й стихове раснат."

    Така е, Веси!

  • И самотата ти е красива!
    Прегръдки!
  • Може би някои ги спохожда и красива самота, ама моята е като вещица и колкото и да се старая, не мога да я изгоня!, но с едно съм съгласна-красив стих си написала!Поздрав!
  • И все пак самотата ни дава и нещо красиво,докосвайки душите ражда незабравими стихове!Красиво и силно ме докосна.Поздрави от мен,много хубав стих!
  • Прекрасен сън!!!
    !!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...