19.02.2010 г., 22:02

Легенда за самотата

3.9K 0 15

 

Самотата броди по улиците

и наднича във всеки прозорец,

някъде тайничко се промъква,

някъде я прогонват навън.

 

Във сърцата наднича понякога,

някой все я приканва да влезе,

ако тайна вратичка намери,

потопява се като призрачен сън.

 

В ранно утро се буди самичка,

тихо стапя се в дневния шум,

и когато пак тръгне да странства

по следите й стихове раснат.

 

И разказват поредния сън…

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...по следите й стихове раснат."

    Така е, Веси!

  • И самотата ти е красива!
    Прегръдки!
  • Може би някои ги спохожда и красива самота, ама моята е като вещица и колкото и да се старая, не мога да я изгоня!, но с едно съм съгласна-красив стих си написала!Поздрав!
  • И все пак самотата ни дава и нещо красиво,докосвайки душите ражда незабравими стихове!Красиво и силно ме докосна.Поздрави от мен,много хубав стих!
  • Прекрасен сън!!!
    !!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...