19.02.2010 г., 22:02

Легенда за самотата

3.9K 0 15

 

Самотата броди по улиците

и наднича във всеки прозорец,

някъде тайничко се промъква,

някъде я прогонват навън.

 

Във сърцата наднича понякога,

някой все я приканва да влезе,

ако тайна вратичка намери,

потопява се като призрачен сън.

 

В ранно утро се буди самичка,

тихо стапя се в дневния шум,

и когато пак тръгне да странства

по следите й стихове раснат.

 

И разказват поредния сън…

 

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "...по следите й стихове раснат."

    Така е, Веси!

  • И самотата ти е красива!
    Прегръдки!
  • Може би някои ги спохожда и красива самота, ама моята е като вещица и колкото и да се старая, не мога да я изгоня!, но с едно съм съгласна-красив стих си написала!Поздрав!
  • И все пак самотата ни дава и нещо красиво,докосвайки душите ражда незабравими стихове!Красиво и силно ме докосна.Поздрави от мен,много хубав стих!
  • Прекрасен сън!!!
    !!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...